Водата тук е кристална и изпълнена с живот, цели ята корморани живеят по скалите и ловят риба. Пещерите, които са се образували в скалите са уникални, като има и толкова големи, че с яхта можеш да се скриеш в тях.  Докато плувах първият ден една двойка мъж и жена с каяк си правеше обиколка на пещерите. Гледката, която се разкрива при изгрев и залез слънце съчетана с невероятните скални образувания, като колони и арки дават възможност и на хората които не са водолази да се насладят на престоя и да направят много прекрасни снимки.

Вторият ден се насочихме за гмуркане на юг от Тюленово и ако не си бях забравил тежестите на брега отново щях да съм с екипировката под водата , което ми даде възможност да се отдам на шнорхелинга, удоволствие, което почти бях забравил и още една уникална възможност, която Тюленово предоставя. Прекрасно преживявяне и място на  което ще се върна не един път.

Подводни снимки – Ивайло Филипов
www.friendsanddiving.com

Никола Ончев
dartsnews.bg

Идваме тук от 2003 г., разказва Явор Панов, който е най-опитният катерач и безспорен авторитет сред покорителите на надвисналите над водата канари. Смях, предизвикателство, адреналин, е простото обяснение за опасното занимание. Тази година обаче е по-различно – на втори август след падане от скалите загина австрийски турист. Катерил се е, паднал е във водата, тръгнал е да излиза, нищо не е показвало, че има проблем, разказва Явор. 27-годишният чужденец се скрил от погледа на останалите зад скала, докато плувал. След малко едно от момичетата видяло във водата неподвижно тяло. Няколко от катерачите скочили в морето да помагат, но дори тогава мислели, че това е случаен турист, който се дави. Едва след като стигнали до мъжа, разпознали чужденеца. Един от спасителите е бил негов приятел, катерач и лекар, направили са всичко възможно да го спасят – сърдечен масаж, изкуствено дишане, но вече е било късно, обяснява Явор. Уточнява, разбира се, че се води разследване и резултатите от назначената експертиза не са съобщени официално, но всички предполагат, че става дума за сърдечен проблем, за който и пострадалият може изобщо да не е подозирал. Можеше да се случи и да не беше катерил, казва Явор. Трагедията, естествено, се е отразила на всички – два дни след инцидента никой не е катерил.

След това “във водата е приятно” зазвучава отново. Сред катерачите има и 11-годишно момче – той е най-малкият фен на Deep Water Solo, появявал се досега край Тюленово. Не толерирам участието на деца тук, но родителите носят отговорност, категоричен е Явор. Правилото важи за всички – всеки сам решава дали да има обезопасително въже, за коя скала са му възможностите, в каква форма е и т.н. Безразсъдните нямат място сред катерачите, защото рискът трябва да е премерен. Зяпачите ахват при всеки принудителен полет към дълбоката вода, но определено са по-ентусиазирани, когато това се случва с дамите – част от тях се катерят по монокини, за да не им пречи нищо сред процепите на скалите. Гущер с горнище виждали ли сте, смеят се момичетата.

Наоколо има и случайни търсачи на силни усещания – трима студенти наблюдават катерачите, после единият от тях скача от 8-метровата скала в морето. Излиза благополучно, но обяснява, че не е стегнал достатъчно мускулите на краката си и от сблъсъка с водата усеща болка в гърдите. Двамата му приятели благоразумно отлагат своите геройства за по-добри времена.

Плюл съм кръв след падане от 12-метрова скала в Майорка, признава пък Явор. И успокоява – тук по-високо от 8 метра няма. Наоколо продължава да се чува “опа”, “давай, можеш”, “ееее…” при поредното “цоп” в морето и ръкопляскания при всеки подаден над скалите нос.

Освен българи най-много са румънците и австрийците, но идват и чужденци от други народности. Догодина пак ще сме тук, уверява една от очевидно начинаещите дами по скалите. Не успява обаче да обясни нищо повече, защото миг по-късно за пореден път се е превърнала в гмуркачка по принуда. Става ясно обаче, че би могла да се включи с успех и сред феновете на дайвинга.

Ласка Ненова – The possible Travel
laskasjourneys.blogspot.com

Мястото е идеално и за любителите на подводните спортове, гмуркачи и водолази, защото предлага огромно разнообразие от подводни гледки. Топографията на региона е уникална и предизвикателна. Подводни пещери и тесни преходи, правят всяко едно спускане интересно и леко екстремно. Ако подводните пещери не ви блазнят, то тогава можете да се насочите към някои от потъналите морски съдове, които не са рядкост в този регион. Докато сте под вода, навлизате в един различен свят на спокойни морски кучки, плашливи раци, цветни скариди, гмуркащи се птици, тишина и спокойствие.

Тюленово – искряща морска синева, висок скалист бряг с изваяни от вятъра и вълните чудни форми и пещери, мирис на водорасли и миди, кристално-чиста вода, зелен килим, извезан от сини, бели, жълти и червени дъхави билки и цветя-ухание на свежест и чистота. Девствена природа, красота.

Набелязваме си хотел-тип „Легло и закуска” и се отправяме към неповторими преживявания, които ни предлага скалистия бряг на Тюленово-позволявайки да ни превземе, да влезе в телата ни и неумолимо да ни води до пълно изтощение, да нахлуе в съзнанието ни и да изпълни душите ни, където ще се скъта там като миг щастие.

Как може да се опише Тюленово? Как да събереш в думи усещането за простор и свобода, как да опишеш изящните девствени места, сътворени от природата, как да различиш минало и настояще?

Преминаваш по скалния мост на „Киприята”, за да се полюбуваш на каменния исполин „Самотника”, който хилядолетия изправя снага и устоява на морската стихия. Придвижваш се до „Скалните манастири” и присядаш на скалната тераса на „Ашалъка”, за да наблюдаваш играта на слънчевите лъчи с морската повърхност, привлечен от необятната морска шир, в която ти се иска да се потопиш.

Тук рапаните и мидите са в изобилие, може даже и въдица да заметнеш и ако не си претенциозен, вече си осигурил и вечерята. А ако имаш възможност да се спуснеш на морското дъно и видиш главозамайващата красота на подводните пещери, знай, че това ще е най-страхотното и незабравимо преживяване.

Следобедът клони към залез. Последните лъчи се сгъстяват, въздухът затрептява, цветовете омекват. В гладката морска повърхност се оглеждат акостирали рибарски лодки. Чернопери корморани са накацали по скалите, в очакване отново да се впуснат в игра с лекия морски бриз. В далечината слънцето залива в позлата селцето и падне ли нощта, неоновите светлини заменят неговия пищен блясък.

Както скърбите и радостите оставят отпечатък по човешкото лице, така и уличките и къщите оставят следи и пазят своите спомени. Така те създават и хората всеки със своето неповторимо и различно излъчване, със своята жива същност.

Това прекрасно място неустоимо ме привлича и тръгвайки си аз отнасям частица от себе си, като си пожелавам един ден Тюленово да ме повика отново при себе си. И ще запазя завинаги в сърцето си усещането за простор и свобода. И знам къде да се върна щом ми дотрябва мъничко магия-магията наречена Тюленово-бряг на свободата!

Скалите наоколо са с най-причудливи форми – като вкаменелости на древни животни, като растения… По скалите се откриват красиви кристални образувания. Зо заливчето има добър подход, който се ползва не само от любителите водолази, но и просто от хората, които искат да се насладят на красивата гледка.

Стефка Стоева, Русе за priroda.bg

Важен факт в летописа на местността е, че през 1952 г. край селото се поставя началото на нефтения добив в страната ни (първи сондаж – на  31 май 1951 г.). При сондирането е открита и сярна минерална вода. Събирана в използвани в миналото цистерни за нефт, тя се прилага от туристи като „целебен” душ (за невралгии и бъбречни заболявания).

Морският бряг тук достига 30 м, като всяко място е наименувано: „Ашалък”, „Дупката”, „Киприя”, „Мартина”, „Самотника”, „Самотната канара”.

Първоначалните обитатели на селото са християни от тюркски произход, т. нар. гагаузи. Постепенно се заселват и много българи, главно от Котленския край.

Историята на тюленообитателството по Българското черноморие разказва, че в самото начало този вид е вирял в Кримския полуостров и около 1840 г. идва по нашия черноморски бряг. Изчезването му се дължи на няколко фактора, сред които се откроява човешката намеса, рефлектирала и върху условията на микроклимата.

Според битуваща легенда подводните пещери в местността са били населявани от потомствата на двойка тюлени, пуснати на свобода тук от румънската кралица Мария.

През 1978 г. в така наречената Тюленова пещера са открити останки от тюлена монах - вероятно последният, живял в акваторията на село Тюленово. Пещерата е подводна, едноетажна, разклонена, проходна, с дължина 107 м, което я прави и най-дългата по Българското черноморие.

Атрактивно място за посещение около Тюленово са и “Скалните манастири” (в южна посока, между селото и Камен бряг). Разположени са в изоставен строеж и примамват посетителя по метална стълба.  Археологически те се свързват със сармантската цивилизация, датирана по тези земи от повече от 15 века. Дупките в скалите някога са били част от подземни пещерни градове – светилища или гробници. По-късно се превръщат в отшелнически килии или складове за стоките на мореплаватели. По стените им има изображения на кръстове, кораби, кръгове…

Наблизо се намира и залив с мегалити – сфери, слънца, около 1 м в диаметър, изсечени в камъни.

А за да не подмина и архитектурните забележителности, ще спомена, че в центъра на селото е издигнат Паметник на нефта. Той е построен на мястото на сондаж № 25 - първия газонефтен фонтан в България.

Тази точка от Северното черноморие примамва с дива и немодифицирана все още от човека природа. Има няколко варианта за отсядане – палатков лагер върху скалист участък (това е и отличителна особеност на бреговата ивица – няма пясък); в някоя от селските къщи; в Голямата или в Малката пещера, намиращи се малко преди Тюленово. Ентусиазирани туристи могат да опитат скално катерене и подводно гмуркане…, както и да си осигурят морско меню – печено на жарава:), чрез въдичен рибен улов.

Пясъчна плажна ивица няма. Скали, камъни, храсти, бодили, смокини,  варели… Това е неподправеността на Тюленовия бряг, от който се открива невероятна гледка към морската синева с изплуващи и потапящи се под повърхността делфини.

От пътепис на Поли Йончева за Razhodka.com, Снимки: varnanews.com

Но дайте да караме поред.

Филмът е следният. Още в първия кадър се вижда скалист бряг. Вълните сърдито се надигат и сякаш се мъчат да разбият камъните. Непристъпно място. Дори страшно. От някъде се появява весела компания – с кърпи на главите, с раници и един от онези погледи: „Ние сме деца на природата”. Започват да си правят лагер имено до този непристъпен бряг. Палатките никнат като малки цветни гнезда. Зрителят, докато наблюдава действията им, изведнъж открива пълното съответствие между действията им и самата природа наоколо. Тогава се появяват лошите герои. Идват с джип, на който пише Полиция. Иначе са любезни, доколкото това може да се открие в една проскърцваща кубинка. Те много добре разбирали положението и сами смятали забраната да не се опъват палатки за глупава, но такава им била работата. Имало и глоба.

Децата на природата са смазани. Сега трябва да отидат на място, пригодено за къмпингуване. С вода, ток и общи тоалетни, където на пирон са забити парчета от стари вестници „Демокрация” за бърсане. Но зрителят няма време да стигне до тази изобразителност. Следващият кадър му показва химическа тоалетна именно до този див, страшен бряг. Тя толкова неестествено се връзва с пейзажа, че прилича на инсталация на гениален модернист, който в пристъп на напън е изцвъкал от въображението си тази творба.

Вижте останалата част от материала на Мариан Желев на http://www.varnautre.bg/no-censorship/column/marian-jelev/item/12028-2010-07-26-06-34-05

Новодошлите се впечатляват от изобилието на дивеч. През полето с просто око можеш да видиш да препускат зайци, лисици, сърни. Веднъж пред колата мина огромен елен Аватар. Срешат се още диви прасета, вълци и всякакви видове змии, предимно неприятни триметрови смоци и малки, но силно отровни пепелянки.

Природата в Тюленово е първична, сурова, притежава магнетизма на трудно-достъпна, фатална жена. Влюбиш ли се в нея веднъж, оставаш влюбен за цял живот и тази любов може да те погуби. Морето е доста негостоприемно за неопитния плувец. Подводните пещери, внезапните течения, острите камъни, отвесният бряг и дълбоките води, които се люлеят в тихи, зловещи спазми крият доста опасности, така че не ти препоръчвам да влизаш във водата, освен ако не си стопроцентово убеден в способностите си на плувец. Внимавай и с разходките по равното. Най-близката болница със змийска противоотрова е на 30 км, а сърдитите облаци в небето са чудесен повод за светкавица, чиито естествен гръмоотвод е главата ти като най-висока точка в равното поле.

Ако прекараш няколко вечери в скалните ниши на вертикалния бряг ще се убедиш, че те са перфектния дом — хладни през деня и топли през нощта. В нишите разни хора намират убежище от 15 000 години насам и, както виждаш, не са ги повредили по никакъв начин, така че, моля те, бъди внимателен и не си хвърляй отпадъците в пещерата, защото тук идвам всяка година да посрещам Джулай морнинг с приятели. Няма да ми бъде приятно догодина да заваря тук плесенясалата бутилка от бирата, която допиваш в момента.

Морето на Тюленово е живо същество. Вслушай се в непрестанните му вдишвания и издишвания. Понякога се ядосва и не допуска никого до себе си, друг път тихо спи или пък игриво пръска скалите с пяна. Може да ти разкаже много, а може и просто да помълчите заедно. При всички случаи, обаче, ако не отнеме живота ти, морето ще ти даде повече, отколкото е взело от теб. Препоръчвам ти да му подариш всичките си мъки — нека отидат при лошите спомени на дъното, където им е мястото. Оттук си тръгваш чист.

Откъс от Пътеписа на Тишо – asktisho.wordpress.com

Не познавах добре крайбрежната ни черноморска ивица на север от Балчик, за това винаги, така изумено гледах скалната арка, стремително врязваща се в морския безкрай. Незнанието, всъщност, ми пречеше да повярвам, че родният север крие подобни зашеметяващи гледки. На мига, си бях обещала – при първа възможност, лично ще се уверя в истината за съществуването на този непознат за мен скален феномен, а междувременно – кротко започвам да изучавам всичкото пространство наоколо, за да съм хем подготвена, когато дойда тук, хем да не съжалявам за пропуснати мигове.

Най-сетне, поемаме към с.Тюленово. Там, трябва да открием това, за което жадуваха от толкова време мислите и погледът ми. Докато се чудя как ще намерим търсеното, макар откривателският ни инстинкт в този късен следобед да действаше по-успешно и от GPS – система и да ни водеше някак от самосебе си, вече виждах реално събрания на куп интерес на множеството хора, дошли също като нас, да видят невидяното – скалната арка на брега край село Тюленово. Отдавна е доказано, че името на селото е дошло от живеещия някога в скалните пещери по крайбрежието тюлен–монах. Макар и смятан за изчезнал, днес често се намират ентусиасти, които да тръгнат по пътя на безвъзвратно изгубените следи на този вид. За обикновен турист като мен, обаче беше достатъчно да изпита поредната доза възхищение и удивление пред силата, свободата и превъзходството на природата.

Суровият северен чар на скалите, ласкаво огряни от топлите лъчи на залязващото слънце, дъхът на водорасли и миризмите от непознати билки и треви, опияняваха погледа ми безгранично. Златният час преди залез ни превръщаше в безмълвна частица от природното съвършенство. Мислите ми бавно се спуснаха по грубата неравна повърхност на скалите, потопиха се в безпощадно-студените синьо-зелени морски води, и окъпани в снежно-бяла пяна, се зареяха нейде по хоризонта.

Част от пътеписа на milkovi2006  за bgvakancia.com

Напоследък пликът, в който се помещава в. „Капитал”, се оказва пълен с все повече и повече рекламен баласт. Обикновено рекламите директно ги изхвърлям, но този път вниманието ми бе привлечено от каталога на някаква агенция за недвижими имоти. Известно време се забавлявах с безумните цени на предложенията, с жалките и нескопосни опити на текстописците за сугестиране на евентуалния клиент, както и с плачевната им неграмотност. По всичко личеше, че за тях пълен член и запетаи в общия случай явно са излишна проява на екстравагантност. И така, разглеждането на каталога продължи безоблачно, докато не стигнах до стр. 30. Там с ужас видях, че се предлага за продан Тюленово! Е, естествено не цялото, а само някакви си 6300 кв. м., но приложената снимка е доста панорамна и обхваща целия пейзаж с цистерните, наглед разпилени безцелно из полето. Текстът под снимката уверява потенциалните купувачи, че имотът е атрактивен, урегулиран, и е първа линия на брега на морето. За по голяма убедителност в края на изречението е поставен и удивителен знак. В допълнение се казва, че теренът се отличава с чудесна морска панорама, с малка денивелация и стабилност на земните пластове. На всичкото отгоре имотът имал виза за строеж на триетажна хотелска сграда, но може да се построи и вилно селище. И всичко това на цена 496 125 €. Опитах се да си представя гледката на хотели по това място и се стреснах.

Далечният край на северното ни Черноморие комай остана последното бяло петно от картата на инвеститорския интерес. Имам предвид онзи интерес, съзидателно-разрушителния. Макар и оксиморонно звучаща, тази действителност вече е налице в много краища на страната ни. Свръхзастрояването вреди. Незасегнато остана само Северното Черноморие и според мен единствената причина за това са скалистите брегове и фактическата липса на плажове чак до нос Шабла.

Все още имам някакви смътни надежди, че бъдещите строители на хотели и ваканционни селища вече са усетили първия полъх на задаващия се неизбежен срив в бранша. Срив, причинен от алчност, беззаконие и злоупотреби. Все още имам плахи надежди, че евентуалните инвеститори в „атрактивния урегулиран поземлен имот” край с. Тюленово, обл. Добрич, ще проявят по-голяма далновидност и няма да се хвърлят в издигането на поредното бетонно чудовище, а ще подходят с мисъл за по-устойчиво развитие. За съжаление обаче в строителството на хотели масово се впуснаха фирми и отделни хора, които са много далеч от този бизнес, а единственият им движещ мотив е подочутата информация, че други в тая сфера са направили много пари.

Най-вероятно ще се намери някой, който ще се възмути до дъното на душата си и ще се провикне да оставим намира хората да правят каквото си искат със собствеността си. Е, аз съм далеч от мисълта да обяснявам на когото и да било как да се разпорежда с имотите си. Не съм радетел и на прокламирането на пълна забрана на строителство. Напротив, нека хората от Каварна до Крапец – места, които са туристически по-слабо развити в сравнение с други крайбрежни селища – сами направят избора си към какъв поминък да се насочат. Но ако изберат пътят на туризма, то местната власт е тази, която е призвана да подготви далновидно и рационално регулационната рамка на плановете за развитие на районите. Обаче ако общинските администрации по тази последна незастроена ивица от черноморското ни крайбрежие не се поучат от горчивия опит на колегите си, а също бъдат заслепени от изкушението на псевдо развитието, изразено във всеобхватно застрояване, много скоро ще страдат всички. Като начало природната среда неизбежно ще изгуби всички онези качествата и достойнствата, които са привлекли с атрактивността си първите инвеститори. Местните хора ще спечелят от продажбите на нивите си, и с парите ще се хвърлят да ремонтират къщите си и да им правят пристройки, за да привлекат повече туристи. Само че ваканционните селища и мега хотелите вече ще са обрекли инвестициите им. Има и друг сценарии, както се случи в Банско – огромна част от спечелилите пари от продажбата на земя просто ще ги изядат и изпият. Тъжен край. И безвъзвратна загуба – както за на местните хора, така и за природата. Туристите изобщо не ги и слагам в сметката.

P.S. Сегашните туристи в района не са особено претенциозни към условията в Тюленово

Снимка Георги Димитров