В този забързан и динамичен свят, къде човек да намери малко отмора, къде да се скрие от монотонното ежедневие. Търсиш различни варианти и се питаш на къде? Да почиваш в гъмжаща от хора среда не е приемливият вариант, особено когато искаш за себе си спокойствие и тишина. Може и да се лишиш от лукса на големите курорти, но за сметка на това ще загърбиш шумотевицата и прахоляка от големите строежи и ремонти в тях и ще откриеш оазиса на красивата природа. И ще се появиш някоя сутрин на морския бряг да посрещнеш изгрева на слънцето и да прегърнеш познатата и не дотам позната родна земя.

Тюленово – искряща морска синева, висок скалист бряг с изваяни от вятъра и вълните чудни форми и пещери, мирис на водорасли и миди, кристално-чиста вода, зелен килим, извезан от сини, бели, жълти и червени дъхави билки и цветя-ухание на свежест и чистота. Девствена природа, красота.

Набелязваме си хотел-тип „Легло и закуска” и се отправяме към неповторими преживявания, които ни предлага скалистия бряг на Тюленово-позволявайки да ни превземе, да влезе в телата ни и неумолимо да ни води до пълно изтощение, да нахлуе в съзнанието ни и да изпълни душите ни, където ще се скъта там като миг щастие.

Как може да се опише Тюленово? Как да събереш в думи усещането за простор и свобода, как да опишеш изящните девствени места, сътворени от природата, как да различиш минало и настояще?

Преминаваш по скалния мост на „Киприята”, за да се полюбуваш на каменния исполин „Самотника”, който хилядолетия изправя снага и устоява на морската стихия. Придвижваш се до „Скалните манастири” и присядаш на скалната тераса на „Ашалъка”, за да наблюдаваш играта на слънчевите лъчи с морската повърхност, привлечен от необятната морска шир, в която ти се иска да се потопиш.

Тук рапаните и мидите са в изобилие, може даже и въдица да заметнеш и ако не си претенциозен, вече си осигурил и вечерята. А ако имаш възможност да се спуснеш на морското дъно и видиш главозамайващата красота на подводните пещери, знай, че това ще е най-страхотното и незабравимо преживяване.

Следобедът клони към залез. Последните лъчи се сгъстяват, въздухът затрептява, цветовете омекват. В гладката морска повърхност се оглеждат акостирали рибарски лодки. Чернопери корморани са накацали по скалите, в очакване отново да се впуснат в игра с лекия морски бриз. В далечината слънцето залива в позлата селцето и падне ли нощта, неоновите светлини заменят неговия пищен блясък.

Както скърбите и радостите оставят отпечатък по човешкото лице, така и уличките и къщите оставят следи и пазят своите спомени. Така те създават и хората всеки със своето неповторимо и различно излъчване, със своята жива същност.

Това прекрасно място неустоимо ме привлича и тръгвайки си аз отнасям частица от себе си, като си пожелавам един ден Тюленово да ме повика отново при себе си. И ще запазя завинаги в сърцето си усещането за простор и свобода. И знам къде да се върна щом ми дотрябва мъничко магия-магията наречена Тюленово-бряг на свободата!