<

Тюленово късче северен чар от България

Един обект на изключителна фотографска страст, добил особена известност през последните няколко години, всеки път ме удивляваше, щом го зърнех в кадър.

Не познавах добре крайбрежната ни черноморска ивица на север от Балчик, за това винаги, така изумено гледах скалната арка, стремително врязваща се в морския безкрай. Незнанието, всъщност, ми пречеше да повярвам, че родният север крие подобни зашеметяващи гледки. На мига, си бях обещала – при първа възможност, лично ще се уверя в истината за съществуването на този непознат за мен скален феномен, а междувременно – кротко започвам да изучавам всичкото пространство наоколо, за да съм хем подготвена, когато дойда тук, хем да не съжалявам за пропуснати мигове.

Най-сетне, поемаме към с.Тюленово. Там, трябва да открием това, за което жадуваха от толкова време мислите и погледът ми. Докато се чудя как ще намерим търсеното, макар откривателският ни инстинкт в този късен следобед да действаше по-успешно и от GPS – система и да ни водеше някак от самосебе си, вече виждах реално събрания на куп интерес на множеството хора, дошли също като нас, да видят невидяното – скалната арка на брега край село Тюленово. Отдавна е доказано, че името на селото е дошло от живеещия някога в скалните пещери по крайбрежието тюлен–монах. Макар и смятан за изчезнал, днес често се намират ентусиасти, които да тръгнат по пътя на безвъзвратно изгубените следи на този вид. За обикновен турист като мен, обаче беше достатъчно да изпита поредната доза възхищение и удивление пред силата, свободата и превъзходството на природата.

Суровият северен чар на скалите, ласкаво огряни от топлите лъчи на залязващото слънце, дъхът на водорасли и миризмите от непознати билки и треви, опияняваха погледа ми безгранично. Златният час преди залез ни превръщаше в безмълвна частица от природното съвършенство. Мислите ми бавно се спуснаха по грубата неравна повърхност на скалите, потопиха се в безпощадно-студените синьо-зелени морски води, и окъпани в снежно-бяла пяна, се зареяха нейде по хоризонта.

Част от пътеписа на milkovi2006  за bgvakancia.com

Коментирай