Димитър Пъков – indreal.blog.bg

Напоследък пликът, в който се помещава в. „Капитал”, се оказва пълен с все повече и повече рекламен баласт. Обикновено рекламите директно ги изхвърлям, но този път вниманието ми бе привлечено от каталога на някаква агенция за недвижими имоти. Известно време се забавлявах с безумните цени на предложенията, с жалките и нескопосни опити на текстописците за сугестиране на евентуалния клиент, както и с плачевната им неграмотност. По всичко личеше, че за тях пълен член и запетаи в общия случай явно са излишна проява на екстравагантност. И така, разглеждането на каталога продължи безоблачно, докато не стигнах до стр. 30. Там с ужас видях, че се предлага за продан Тюленово! Е, естествено не цялото, а само някакви си 6300 кв. м., но приложената снимка е доста панорамна и обхваща целия пейзаж с цистерните, наглед разпилени безцелно из полето. Текстът под снимката уверява потенциалните купувачи, че имотът е атрактивен, урегулиран, и е първа линия на брега на морето. За по голяма убедителност в края на изречението е поставен и удивителен знак. В допълнение се казва, че теренът се отличава с чудесна морска панорама, с малка денивелация и стабилност на земните пластове. На всичкото отгоре имотът имал виза за строеж на триетажна хотелска сграда, но може да се построи и вилно селище. И всичко това на цена 496 125 €. Опитах се да си представя гледката на хотели по това място и се стреснах.

Далечният край на северното ни Черноморие комай остана последното бяло петно от картата на инвеститорския интерес. Имам предвид онзи интерес, съзидателно-разрушителния. Макар и оксиморонно звучаща, тази действителност вече е налице в много краища на страната ни. Свръхзастрояването вреди. Незасегнато остана само Северното Черноморие и според мен единствената причина за това са скалистите брегове и фактическата липса на плажове чак до нос Шабла.

Все още имам някакви смътни надежди, че бъдещите строители на хотели и ваканционни селища вече са усетили първия полъх на задаващия се неизбежен срив в бранша. Срив, причинен от алчност, беззаконие и злоупотреби. Все още имам плахи надежди, че евентуалните инвеститори в „атрактивния урегулиран поземлен имот” край с. Тюленово, обл. Добрич, ще проявят по-голяма далновидност и няма да се хвърлят в издигането на поредното бетонно чудовище, а ще подходят с мисъл за по-устойчиво развитие. За съжаление обаче в строителството на хотели масово се впуснаха фирми и отделни хора, които са много далеч от този бизнес, а единственият им движещ мотив е подочутата информация, че други в тая сфера са направили много пари.

Най-вероятно ще се намери някой, който ще се възмути до дъното на душата си и ще се провикне да оставим намира хората да правят каквото си искат със собствеността си. Е, аз съм далеч от мисълта да обяснявам на когото и да било как да се разпорежда с имотите си. Не съм радетел и на прокламирането на пълна забрана на строителство. Напротив, нека хората от Каварна до Крапец – места, които са туристически по-слабо развити в сравнение с други крайбрежни селища – сами направят избора си към какъв поминък да се насочат. Но ако изберат пътят на туризма, то местната власт е тази, която е призвана да подготви далновидно и рационално регулационната рамка на плановете за развитие на районите. Обаче ако общинските администрации по тази последна незастроена ивица от черноморското ни крайбрежие не се поучат от горчивия опит на колегите си, а също бъдат заслепени от изкушението на псевдо развитието, изразено във всеобхватно застрояване, много скоро ще страдат всички. Като начало природната среда неизбежно ще изгуби всички онези качествата и достойнствата, които са привлекли с атрактивността си първите инвеститори. Местните хора ще спечелят от продажбите на нивите си, и с парите ще се хвърлят да ремонтират къщите си и да им правят пристройки, за да привлекат повече туристи. Само че ваканционните селища и мега хотелите вече ще са обрекли инвестициите им. Има и друг сценарии, както се случи в Банско – огромна част от спечелилите пари от продажбата на земя просто ще ги изядат и изпият. Тъжен край. И безвъзвратна загуба – както за на местните хора, така и за природата. Туристите изобщо не ги и слагам в сметката.

P.S. Сегашните туристи в района не са особено претенциозни към условията в Тюленово

Снимка Георги Димитров