Изобщо на кого му хрумна идеята, че не трябва да се опъват палатки на Тюленово?

Но дайте да караме поред.

Филмът е следният. Още в първия кадър се вижда скалист бряг. Вълните сърдито се надигат и сякаш се мъчат да разбият камъните. Непристъпно място. Дори страшно. От някъде се появява весела компания – с кърпи на главите, с раници и един от онези погледи: „Ние сме деца на природата”. Започват да си правят лагер имено до този непристъпен бряг. Палатките никнат като малки цветни гнезда. Зрителят, докато наблюдава действията им, изведнъж открива пълното съответствие между действията им и самата природа наоколо. Тогава се появяват лошите герои. Идват с джип, на който пише Полиция. Иначе са любезни, доколкото това може да се открие в една проскърцваща кубинка. Те много добре разбирали положението и сами смятали забраната да не се опъват палатки за глупава, но такава им била работата. Имало и глоба.

Децата на природата са смазани. Сега трябва да отидат на място, пригодено за къмпингуване. С вода, ток и общи тоалетни, където на пирон са забити парчета от стари вестници „Демокрация” за бърсане. Но зрителят няма време да стигне до тази изобразителност. Следващият кадър му показва химическа тоалетна именно до този див, страшен бряг. Тя толкова неестествено се връзва с пейзажа, че прилича на инсталация на гениален модернист, който в пристъп на напън е изцвъкал от въображението си тази творба.

Вижте останалата част от материала на Мариан Желев на http://www.varnautre.bg/no-censorship/column/marian-jelev/item/12028-2010-07-26-06-34-05